Пица на трохи

Когато правих калцонето замених прясното мляко в рецептата с кисело, а сега понеже имам останало прясно замесих тестото по оригиналната рецепта. И реших да импровизирам относно плънката с наличностите в хладилника. Получи се страхотна пица, топла, ароматна, прекрасна. Думите са излишни, убедете се сами:

Пица на трохи

за тестото:
500 гр. брашно
7 гр. суха мая
100 мл. топла вода
150 мл. прясно мляко
1 ч.л сол
1 ч.л захар

за чушковия слой:
1 червена чушка
1/2 глава лук
1-2 скилидки чесън
1 ч.л риган
зехтин
сол


чери домати
маслини


за слоя с трохите:
1-2 филии хляб
100 гр. кашкавал
1/4 връзка магданоз
черен пипер
шарена сол
кимион


Замесва се тестото по стандартния начин. Маята се активира в топлото мляко, смесено с водата, заедно със захарта. Брашното се пресява заедно със солта, след това двете смеси се обединяват. Оставя се настрани да втаса.

След това тестото се разделя на две, и се разточва върху хартия за печене. Чушковата смес се приготвя, като всички продукти се накълцат в кухненски робот на ситно. По същия начин се приготвя и слоя с трохите. Върху пиците първо се поставя чушковата смес, нареждат се разполовените черита и маслините. Отгоре се поръсва сместа с трохите. Пече се в загрята на 220 градуса фурна до готовност. Приятен апетит!

Компрес с мед за пресипнал глас

Много е неприятно, лято, почивки и ваканции и пресипнал глас. Не можеш да говориш нормално, не можеш да отидеш до магазина или аптеката, защото те гледат странно. Не можеш да говориш по телефона, и трябва да пишеш по viper-а. Само шепнеш тихо и се молиш на всички светии по бързо да мине. А отстрани постоянно те ръчкат, антибиотик, та антибиотик. И не разбира народа, че лекарствата няма за миг да ти върнат гласа. Обяснявай си без глас, шепнейки, може и да те чуе някой. Ти с радиото спорил ли си?!?
Аз обаче съм корава глава и голям инат, и наумя ли си, почти винаги става. Трудно, лесно, колкото по-трудно толкова по добре. Този инат от къде съм го наследила, може от едната ми баба. Тя така правише- струва, прави, може да не е права, но става на нейното! И аз така, с рогите напред. Кази ми докторката за един чуден компрес, който много ми помогна, в облекчаването на кашлицата. Кашлям, защото са ми възпалени гласните струни. Ето го и компреса: Взима се парче найлон, аз използвам домакинско стреч фолио, сгънато на две. Отгоре се поставя памучен плат, а върху него марля, намазана с мед. Така приготвения компрес се поставя на гърлото и се прикрепя с тънко шалче. Компреса престоява 2 часа, след което може да се направи нов, или се прави почивка. Много ми помогна компреса, и усещах разлика дали съм с него или не. Чудесно натурално средство в помощ на прегракнало гърло. Опитайте!

Леща гореща

Вкъщи народа е месояден, и такива безмесни манджички като лещата са отритнати от трапезата. Затова понякога си правя само за мен, и ако мога да прилъжа някое от момчетата е голямо постижение. И въпреки горещото време ми се хапваше нещо топло и лесно. Ето и рецептата:

Леща

1 ч.ч леща
1 домат
1 глава лук
1 глава чесън
1 червена чушка
1 морков
1 ч.л риган
1 ч.л червен пипер
1 с.л брашно
олио
сол

Зеленчуците се почистват и нарязват. Лука и чушката на кубчета, моркова на ситно или се настъргва. Скилидките чесън се режат на филийки, домата на кубчета. В малко мазнина и вода се задушават последователно лука, морковът, чушката и чесъна. Когато омекнат се поставя ригана и лещата и се сипва вода. Щом омекне лещата се сипват доматите и се посолява. Брашното и пипера се смесват и се налива постепенно към тях студена вода. Образуваната кашичка се разрежда с част от бульона на лещата, и се изсипва при нея. Изчаква се да заври и се изважда от котлона. По желание може да се поднесе с малко начукан чесън с оцет. Приятен апетит!

Сладко от зелени смокини

Сладко от зелени смокини никога не съм опитвала, но ми звучеше достатъчно екзотично и интересно. И се получи невероятно ароматно и вкусно. Когато попаднах на няколко смокинови дръвчета, реших да ги поразредя, защото бяха отрупани с плод. По този начин хем ще си имам сладко от смокини, хем останалите ще успеят да узреят и наедреят. Като за първи опит, се получи много добре. Ето и рецептата :

Сладко от зелени смокини

1.3 кг. зелени смокини

2 кг. захар

5 ч.ч вода

2 ч.л лимонова киселина

Избират се зелени, твърди плодове, по възможност с еднаква големина. С остър нож се изрязват всички дръжки на зелените смокинчета. Надупчват се на 3-4 места с вилица. Поставят се в тенжера и се заливат със студена вода. 

Слагат се на котлон и се засича 5 минути след като заврят. Изсипват се в гевгир и се охлаждат със студена вода. Отново се слагат в тенжирата и се покриват със студена вода. Пак завират за 5 минути и пак се охлаждат. Прави се общо 3 пъти процедурата. След това се оставят настрани да се охладят. Приготвя се сиропа от водата и захарта. Оставя се да поври 5-6 минути, прибавят се смокините. Сместа се оставя на силен огън за 20-30 минути. От време навреме само се разклаща тенжерата, но не се бърка с лъжица или бъркалка. След като мине времето се изважда, и съдът се оставя непокрит за 24 часа. На следващия ден сладкото се доварява. Готово е, когато капка от него остава на топченце в порцеланова чиния. Разпределя се в бурканчета и се стерилизира 5-10 минути. Приятно сладкоправене!

Сладко(мармалад) от бели сливи

Тово сладко е един мил спомен от детството. Може би защото сме го правили само веднъж, или защото е било различно от традиционните сладка вкъщи от ягоди и от праскови. Или може би, защото съм участвала активно от брането до затварянето на бурканчетата.

Затова, когато отново видях тази страхотна бяла слива в съзнанието ми изплува спомена за сладкото. Не се замислих и за миг, а си набрах една торба за сладко. Сливите, може би не са култивирани, а диви, и тук се крие тяхното очарование. Приличат малко на сини сливи, но въпреки това са съвсем различни, и много ароматни и сладки. Ето и как ги приготвих:

Сладко(мармалад) от бели сливи

2 кг. бели сливи
1.4 кг. захар
1ч.л. лимонена киселина


Сливите се измиват и срязват на половинки. Почиства се костилката и се редят на пластове със захарта в суха тенжера. Престояват 24 часа и се поставят на котлона. Няма нужда от вода, защото сливите са отпуснали достатъчно течност. Сместа се вари, като се отпенва образувалата се пяна. Аз малко се отплеснах, и сладкото ми се получи мармалад. Но и така ще си го хапнем.
Малко преди да се извади се прибавя лимонената киселина и се разбърква. Насипва се в затоплени буркани, които се запечатват. Стерилизират се 5-10 минути. При това сладко реших да използвам по-малко захар, затова стерилизирах бурканчетата. Приятен апетит!

Букор щепи и форум Отново заедно

Всяка година в края на юли или началото на август е времето, когато се провежда събора на село Мандрица. Тогава се събират родовете от цяла България, изселниците от Гърция и Албания, както и техни гости.

Провеждането на форума Отново заедно е дело на Сдружение за възраждане на село Мандрица и Еко комплекс Букор щепи. Тази година за първи път имаше борби, като голямата награда беше младо яре.

Имаше също традициона изложба на стари снимки, много музика, песни и танци. Организаторите бяха подготвили безплатна вечеря от боб чорба по стара мандришка рецепта.

Еко комплекс Букор щепи се помещава в две отделни сгради. Първата се построява на мястото на старата здравна служба. Другата сграда е оформена като малки къщички бунгала и представлява апартаменти на два етажа.

В превод името на комплекса от албански е хубава къща. За по приятно звучене е разместен словореда на думите. В комплекса има бар и ресторант, които предлагат традициони специалитети.

В покрайнините на Мандрица има много от защитените птици и животни, които си срещат в Родопите. Ние имахме невероятния късмет и видяхме щъркел и малка костенурка.

Не пропуснахме да отидем до реката, и там с голи ръце успяхме да хванем няколко малки рибки и два рака.

Довиждане прекрасна Мандрица, ние отново ще те посетим! Надявам се да ни се случиш отново!!!

Къщите на село Мандрица

Църквата в с. Мандрица

Много красиви керпичени къщи, обикновенно на два етажа, къщите бубарници са запазената марка на село Мандрица. На 19 километра от Ивайловград, в непосредствена близост до гръцката граница, Мандрица е невероятно красива и обаятелна.

Камбанарията на църква

Бяла река, която тече покрай селото е топла и пълна с риба. На брега се редуват ивици от ситни пясъци и красиви килими от камъчета в различни цветове.

На площада на селото се намира къщата на Атанас Пейкидис. На приземния етаж, на която се е помещавала геникологична клиника.

Къщата на Атанас Пейкидис 

В селото е имало детска градина и училище. В момента сградите са неизползваеми.

Детска градина с. Мандрица

Къщите в Мандрица са строени с големи салони, в които са се отглеждали копринени буби. Другият поминък на населението е било отглеждането на тютюн.

В наши дни буби не се отглеждат, но все още има няколко семейство, които се прехранват с отглеждането на тютюн. Тютюна се прави на низи и се закача да съхне в специална сушилня или на дървена рамка.

За съжаление природата е безмилостна, и всяка изоставена къща се разрушава. Останалите къщи без човешка глъч падат под ярките лъчи на слънцето и най-синьото небе.

Мандрица е единственото албанско село в България, в което все още може да се чуе албанска реч. Възрасните хора поддържат речта жива, като всеки ден си говорят на албанския диалект.

Много от къщите се укрепват и ремонтират и се връщат към живот. В края на юли и началото на август се провежда форума "Отново заедно". Тогава се празнува събора на селото. Събират се млади и стари, близки и далечни роднини и селото оживява.

Изглед към камбанарията, отляво са площада и църквата, отдясно хоремага

Появява се и първият хотел на селото Букор щепи, а по късно и втори...

Следва продължение...