Търсене в този блог

събота, 28 февруари 2015 г.

Хляб без месене. Честит Тодоровден!

Днес е Тодоровден, моят имен ден! Вкъщи имам още двама именника, и празника ни е голям. Пожелавам си най-вече здраве Господ да ни дава, останалото можем да си го направим и сами! Честит Тодоровден! За днес съм предвидила една публикация за хляба насъщен.





Много обичам да правя хляб, обичам да меся, а най обичам, когато ми се получава вкусно хлебче без много усилия. Когато видях този хляб при Илианка си казах, че това е точно такова хлебче, което ще бъде много, много вкусно. Не съм се излъгала в преценката си, а при Илианка нещата винаги са вкусни. Всички нейни рецепти, които съм приготвила са много точни и хубави. Но стига толкова приказки, ето го и хлебчето:


Хляб без месене










500 г брашно
370 мл хладка вода
1 с.л. мед
7 г суха мая
1 с.л. сол

Ще напиша как го приготвих аз, защото не спазих начина на приготвяне. Първо разтворих маята с топлата вода, меда и малко брашно. Пресях останалото брашно в купа и добавих солта. Когато маята шупна прибавих към брашното и разбърках хубаво с лъжица. Получава се много лепкаво тесто. Оставих го в купата, без да го меся и покрих с фолио. Имах излизане, затова го сложих в хладилника да си втасва бавно. Когато се прибрах след 2-3 часа тестото беше удвоило обема си. Извадих го и още студено го примесих леко и разделих на две части. Много пестеливо трябва да се добавя брашно, защото тестото ще се утежни, и хляба ще стане твърд.







Хлебчетата леко усуках и преместих в тавата на фурната, върху хартия за печене. Оставих да втаса и пекох в загрята на 220 градуса фурна за 20 минути, после намалих на 160 и допекох още 20 минути. Извадих ги върху скара и завих с кърпа за да се задушат леко. Получиха се страхотни, вкусни, сладки и очарователни хлебчета. Бяха нападнати още топли. За закуска си хапнах филийки с домашно сиренце и домат, поръсени с шарена сол.




петък, 27 февруари 2015 г.

Палачинки със суроватка

Не обичам да хвърлям храна, и се опитвам да оползотворявам всичко вкъщи. Когато направих домашното сиренце ми остана суроватка. Когато е голямо количество сигурно си струва да се направи от нея извара, но от малко не си струва цапането на съдовете. Затова реших този път да я вложа в палачинки. Предишният път я вложих в направата на тутманик. В традиционните палачинки у дома слагам сода, а този път реших да използвам бакпулвер. Получиха се много меки и вкусни палачинки, а с течен шоколад станаха неустоими. Ето ги и тях:

Палачинки със суроватка



2-3 яйца
2 чаши брашно
2 чаши суроватка
1 бакпулвер
1-2 с.л. захар
1/2 ч.л сол
1-2 с.л какао по желание


Чукват се яйцата в купа, прибавя се солта и захарта. Разбива се с миксер и постепенно на части се добавят брашното и суроватката. Накрая се добавя бакпулвера. Оставя се настрани да си почине сместа за 5-10 минути. През това време се приготвя тиган с незалепващо покритие. Загрява се и палачинките се изпичат. Когато направим половината можем да оцветим останалите в кафяво. За целта се разтваря какаото в малко вода и се прибавя към сместа. Останалите палачинки се приготвят по същия начин. Приятен апетит!

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Домашно сирене

След поредицата от експерименти, които правя в последно време дойде време и на домашното сирене. Аз започнах от далече, с традиционното вече вкъщи домашно кисело мляко, чудното крема сирене, стигнах до направата на масло, а сега и сирене. Да си призная малко се притеснявах какъв ще е резултата с направата на домашно сирене. Но пък и когато отстрани има много негативно настроена публика това ме амбицира, и не чаках дълго. Особенно като видях на Кети сиренцето. Тя толкова подробно е обяснила, дала е вариант с малко количество мляко, и не ми трябваше много. Ето и рецептата в мое изпълнение:

 Домашно сирене

 


2 литра прясно домашно мляко
10 капки мая за сирене
хималайска сол


Почти навсякъде пише, че сирене се прави от сурово мляко. Обаче мен този факт малко ме притеснява, защото млякото ми е домашно, но не познавам кравата и стопаните й. Купувам си домашно мляко от града, което се носи от съседно село. Съответно нямам никъкъв поглед върху животинката и собственика й. Пък и си знам, че няма да го чакам да зрее 45-60 дни, в които да му изчезнат бацилите, ако има такива и така.
Първо загрях млякото до 70-75 градуса. Имам си най обикновен кухненски термометър, който има разделения през 5 градуса. После охладих на водна баня, т е поставих съда с топлото мляко в по-голям съд със студена вода. Смених няколко пъти водата, и млякото се охлади до нужните 30-35 градуса. Сега в по студеното време, може би трябваше да го оставя малко по топло. С капкомер отмерих 10 капки мая за сирене, директно в млякото. Разбърках хубаво, сложих капака и го оставих да си почива 1.5 часа. Когато времето мина, разбърках и изсипах в намокрен тензух, върху чиста купа. Завързах четирите края и вдигнах за да си изцеди. След няколко часа, когато не се виждаше отделен цвик в тензуха, го завързах и притиснах с тежисти. Оставих го за цялата нощ, и на сутринта си имах домашно безсолно сиренце. Разрязах на 4 и осолих в чиния. После си хапнах прясно сиренце с домашен хляб, домати и шарена сол. Не е трудно за направа, само трябва до се следва технологията.

сряда, 25 февруари 2015 г.

Зелено смути с рукола

Много често не закусвам сутрин а си правя фрешове от плодове и зеленчуци или смутита. Смутитата са достатъчно хранителни и нямам нужда от нищо друго до обяд. А в руколата се влюбих от пръв поглед. Предпочитам я в салати, но и на смути ми харесва. Не успява добре да се пасира, но в това й е чара. Ето го и зеленото ми смути: 


Зелено смути с рукола




2 банана
2 шепи рукола
1 с.л. мед
2 с.л финни овесени ядки
вода до желаната гъстота


Пасира се първо руколата с водата и меда, след това се добавят овесените ядки и бананите. Отново се пасира, ако има нужда се добавя вода до желаната гъстота. Това е, лесно, бързо, вкусно!

вторник, 24 февруари 2015 г.

Макарони с шунка и бял сос

Когато бях студентка редовно си правехме разлини видове паста със съквартирантките. Много любимо и безгрижно време, изпълнено както с много учене и работа, така и с невероятно много забавления и купони. Времето не може да се върне, но всеки път като си направя паста ме връхлитат хубавите спомени. Ето я и една от чудните макаронени фантазии.


 Макарони с шунка и бял сос




200 гр макарони
200 гр шунка
200 мл течна сметана
100 мл прясно мляко или вода
150 гр кашкавал
бучка масло
олио
сол


В подсолена вряща вода се поставят макароните и се варят до готовност. В тиган се запържва наситнената шунка и се добавят сметаната и млякото. В намаслена правоъгълна тавичка се изсипват макароните и соса. Всичко се разбърква и поръсва с настърган кашкавал. Запича се във фурна до зачервяване. Приятен апетит!

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Магданозено песто

До преди две лета не бях опитвала песто. Неговия зелен цвят никога не ме е привличал. А и нали не се разбираме с босилека, и като правех асоциацията песто-босилек, оттам и нежеланието да пробвам. Така до един щастлив ден, в който открих магданозеното песто. Плеснох се по челото и открих топлата вода. Най вкусното нещо е препечена филийка с магданозено песто. Закуска за чудо и приказ. Ето я и рецептата:

Магданозено песто




1 връзка магданоз
сока от 1/2 лимон
зехтин
сол

Магданоза се нарязва на едро, поставя се в блендер. Прибавя се сол, лимонов сок и зехтин. Пасира се до финно пюре. И си имаме чуден сос, който може да се използва за месо, риба и зеленчуци. 

неделя, 22 февруари 2015 г.

Пилешки бутчета по гръцки в плик

Много лесна рецепта, с малко продукти, бърза за приготвяне, и много вкусна. Представям ви рецептата за:

Пилешки бутчета в плик по гръцки

 


8 пилешки бутчета
1 1/2 лимон
1/2 чаша бяло вино
риган
мазнина
сол
плик за печене

Бутчетата се измиват и поставят в плик за печене. Лимоните се белят, отделя се и бялата част. Режат се на кръгчета и се поставят в плика. Подправя се с риган и сол, налива се виното и мазнината. Плика се завързва и се разклаща за да се овкуси месото. Оставя се за една нощ в хладилник. Изпича се във фурна, по желание може да се отвори плика и запекат бутчетата. Стават невероятно вкусни и ароматни, а соса е неустоим!

събота, 21 февруари 2015 г.

Зеленчукови кюфтенца с орехов сос




Винаги съм се чудела в какво мога да вложа останалата ми пулпа след направата на плодово зеленчуков сок. Пробвала съм да овкуся като салата, но не ми е вкусно. Затова много често я хвърлях. В последно време експериментирам със сладки смеси с морков, и реших да вложа пулпата в нещо солено. Измислих това да са зеленчукови кюфтенца на фурна. И към тях чудесно се допълни бабения орехов сос. Ето и начина на приготвяне:

за кюфтенцата:
1,5 чаша плодово зеленчуков пулп (морков, цвекло, ябълка)
1 яйце
2-3 с.л. олио
3 настъргани картофа
1/3 наситнен праз
2-3 с.л галета
1 скилидка чесън
черен пипер
джоджен
кимион
сол
риган
чесън на прах
лют червен пипер


за соса:
1 чаша орехи
1 глава чесън
средата на филия хляб(по желание)
вода

 Настъргват се картофите, посоляват се леко и се изстискват хубаво с ръце. Към тях се прибавя зеленчуковия пулп и наситнения праз. Овкусява се с подправките, прибавя се яйцето и галетата. Сместа се омесва хубаво и се правят кюфтенца. Нареждат се в тава върху хартия за печене. На външен вид приличат на кюфтенца от кайма.



Пекат се до готовност, като по средата на печене могат да се обърнат. Докато чакаме кюфтенцата можем да приготвим соса. В блендер или каменно хаванче се поставя чесъна и орехите и се смила на финна или по едра паста. Добавя се вода до нужната гъстота. Понеже с това количество чесън става доста лютичко за омекотяване може да се сложи накиснатата среда на филия хляб. Това е лесно, вкусно и разяждащо!

петък, 20 февруари 2015 г.

Пеперудени кифли

Една приятелка показа едни апетитно изглеждащи кифлички във фейсбук. Не се сдържах и я помолих за превод на рецептата, за да мога и аз да си ги приготвя. Ето ги и тях:

Пеперудени кифли






източник
250 мл. вода
250 мл. прясно мляко
40 гр. мая
1 ч.л. захар
700 гр. брашно
1 ч. л сол

Допълнително:
разтопена мас(в моя случай масло)
сладка или солена плънка по желание
семена за поръсване по желание


Маята се разтваря в топлите вода и прясно мляко. Прибавя се и захарта. Докато чакаме да се активира маята пресяваме брашното, прибавяме солта. Замесва се тесто и го правим на топка. Разделяме тестото на две. Оставяме настрани да си почине за 10 минути. След това вземаме едната топка и разточваме на правоъгълник. Намазваме с разтопено масло. Ако ще ползваме плънка сега е момента да се поръси върху тестото. Завива се от двете срещоположни страни за да се получат две рула. 
снимката е на http://zlatnirecepti.com/leptir-kifle/

Разрязва се по средата и рулата се нарязват на кифлички. Нареждат се на хартия за печене и се оставят да втасат. Преди печене се намазват с масло и поръсват със семена. Пекат се в загрята на 200 градуса фурна до готовност. Кифличките са много пухкави и вкусни, вкъщи повече се харесаха със солена плънка.



четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Домашно масло



"Луд умора няма, само се поти". Важи в пълна сила за мен. Ако някой преди години ми беше казал, че ще се пробвам да си правя домашно масло не бих повярвала. Само бих го изгледала иронично, и дума не бих дала да се издума повече. Винаги съм гледала с притаен дъх баба ми, която правеше невероятната млечна напитка бърканица. Толкова много труд, за да отдели маслото и да направи бърканицата. Но вкуса си заслужаваше, беше истинско, домашно, приготвено с любов. Онова време няма да се върне, но мога да опитам да си направя масло, заредено с положителна нагласа и любов. Сега ще си говорим за маслото. При поредното подквасване на мляко, реших да опитам да направя масло от каймака. Отделих го от сварено мляко и го сложих в малко бурканче. Бях чела, че му се слага ледена вода, и налях малко в бурканчето. На този етап си мислих, че няма да се получи нищо с експеримента. Подрусвах бурканчето 3-4 пъти по 1-2 минути, когато минавах през деня покрай него. Вечерта реших да продължа и направих продължително раздрусване. След 7-8 минути се отдели грапав слой на повърхноста. Не можех да повярвам, аз си имах масло- юпиии ;))) . Продължих още малко с шейкването, след това оставих бурканчето в хладилника и след час изгребах маслото. Изчаках да се охлади за през нощта и намазах на препечена филийка за закуска. От 2 литра мляко ми се получи 2 супени лъжици масло. Ще кажете, че не си струва и ще сте прави за вас си! Аз нали казах в началото луд умора няма!

сряда, 18 февруари 2015 г.

Кашкавал на фурна

Преди време беше много популярна рецептата за кашкавал на фурна. Откакто аз я открих за моята кухня спрях да се мъча с опитите ми да панирам кашкавал. Не е точно едно и също, но аз определено го замених в моята кухня. Ето го и моя вариант:

Кашкавал на фурна

 

 

250 гр кашкавал
4 яйца
1,5 чаша прясно мляко
4-5 с.л. брашно
масло
сол


Първо се опитва кашкавала и се преценя има ли нужда от сол в ястието. Ако е от много солените кашкавали не се налага, но има и по безсолни варианти, в които е необходимо да се добави малко сол към сместа. Кашкавала се настъргва. Яйцата се разбиват с брашното, постепенно се добавя прясното мляко и кашкавала. Правоъгълна тавичка се намаслява и се изсипва сместа. Пече се в загрята на 220 градуса фурна до приятен загар. И имаме чуден кашкавал за гарнитура или основно ястие.

вторник, 17 февруари 2015 г.

Супа от червена леща

Лещата е една от храните, които винаги съм обичала. За разлика от боба, който като дете не харесвах особенно, даже въобще. В течение на годините вкуса ми се промени, и сега ми харесва да си хапвам боб. А леща никога не съм отказвала, обаче си я хапваме само с голямото ми момченце. Скоро ще преобщим и малкото ;) Ето я и рецептата:


Супа от червена леща 

 

 



250 грама червена леща
2 малки глави червен лук
2 моркова
1 глава чесън
червен пипер
чесън на прах
джинджифил на прах
джоджен
риган
олио
сол
магданоз по желание


Слага се тенжера с вода да заври. Прибавят се нарязаните на ситно моркови и лук. След като са врели 5 минути се добавят изчистените скилидки чесън цели. След още 5-6 минути се добавя и хубаво измитата червена леща. Незнам защо й казват червена, като си е напълно оранжева. Както и на червения лук, който си е лилав ;) . След като лещата поври се добавя олиото и подправките. Накрая се добавя сол на вкус. Тук е момента да се сложи нарязания магданоз. Може и да се пасира супичката. И имаме чудесна леща гореща!

понеделник, 16 февруари 2015 г.

Салата от моркови и ябълка с меден дресинг

Салатата е толкова традиционна и популярна, че едва ли съм открила топлата вода с нея. Обаче до днес не я бях приготвяла. Назнам защо, може би защото тази салата традиционно не е присъствала у дома. А когато по късно сама започнах да възпитавам вкуса си не мислех, че е редно да смесвам плодове и зеленчуци. Сега съм убедена, че салатата е страхотна, търпи много вариации и е ужасно вкусна. Особенно със сочна зелена ябълка. Когато днес пазарувах открих точно такива сочни зелени ябълки и реших да си приготвя салата. Ето я и нея:


Салата от моркови и ябълка с меден дресинг

 

 



1 зелена ябълка
2 средни моркова
течен мед
лимонов сок
зехтин
сол
орехови ядки(по желание)



Първо се приготвя дресинг от прясно изцеден лимонов сок, мед, зехтин и сол. Слага се в малко бурканче и се разклаща енергично. Морковите се белят и настъргват на средно ренде. Ябълката се измива и настъргва с кората.Салатата се овкусява с дресинга и по желание се добавят орехови ядки. Салатата е вкусна, сочна и сладка. Приятен апетит!

неделя, 15 февруари 2015 г.

Питка с кисело мляко



Във времето винаги ми е трябвало изпитана рецепта за празнична питка. Признавам си, че не меся често, но обичам да го правя. Харесва ми да правя питките си сама. Когато се вложи старание и любов нещата винаги се получават. Ето я рецептата:

Питка с кисело мляко


1/2 кофичка кисело мляко
2 яйца (1 жълтък за намазване)
3-4 сл олио
1/2 кубче прясна мая
1/2 чл сол
1 чл захар
100 мл топла вода
брашно до меко тесто
семена за поръсване
източник


Поставям маята в чаша, наливам топлата вода и захарта и оставям да шупне. През това време пресявам брашно, прибавям солта. При киселото мляко добавям цялото яйце и белтъка, също така и олиото. Правя кладенче в брашното и изсипвам първо маята, а след това и млечната смес. Замесвам тесто и веднага оформям. В този случай отделих малко парче тесто за средата на питката. А от останалото направих кифлички и наредих в тавата. Поръсих със семена. След като втаса се изпича в загрята фурна на 180-200 градуса.


събота, 14 февруари 2015 г.

Морковени кексчета и шоколадови сърца



Не бях планувала да правя нищо сърцато за празника, обаче след последната седмица, в която сърца изскачаха от всеки ъгъл преосмислих решението си. Весело ще ми е на мен правенето, и вкусно на всички около мен яденето. Вчера реших да отида да си купя силиконови форми сърца и да започна да творя. Първо реших да направя шоколадови сърца. В много от блоговете има такива, ето ги и при мен:

 

Шоколадови сърца




100 гр. бял шоколад
100 гр. кафяв шоколад
шепа лешници
шепа сушени череши


Преди време си бях купила сушени череши бели и черни. Оказаха се много вкусни и търпящи трансформации. Този път реших последните да ги вложа в шоколадовите сърца и кексчетата. С деликатната си кисела жилка чудено допълваха вкуса на шоколада. Разтопих шоколадите в отделни купи и започнах да подреждам. Първо бял шоколад, после ред череши и лешници, и завърших с кафяв шоколад. Оставих в хладилник да стегнат, и после имах 5 шоколадови двуцветни сърца.
За морковените кексчета заложих на пълната импровизация и опцията изчисти шкафа и хладилника. Получиха се чудни кексчета. Ето и рецептата:


Морковени кексчета





1 чаша настъргани моркови
2 цели яйца и 1 белтък
1 чаша кафява захар мусковадо
1 капсула ванилия
1 бакпулвер
1/2 чаша смлени орехи
1/4 чаша нарязани сушени череши и кайсии
1 чаша брашно
1/4 чаша разтопено масло


Яйцата се разбиват със захарта с миксер, прибавя се бакпулверът и ванилията. Следва разбъркване на ръка- прибавят се морковите, орехите, сушените плодове. Накрая се прибавят разтопеното масло и брашното. Пекат се в загрята на 200 градуса фурна до готовност. Изваждат се на решетка да изстинат. По желание се поръсват с пудра захар.






петък, 13 февруари 2015 г.

Млечна баница със сирене



Това е моята млечна баница, която обикновенно правя, когато имам прясно мляко за оползотворяване. Вкусна и мека, просто чудесна! Ето и рецептата:


Млечна баница със сирене




3/4 пакет кори за баница
300 гр сирене( в случая овче)
100 гр течно масло
500 мл прясно мляко
4 яйца
пудра захар по желание



Намаслява се тава за печене и се нареждат две кори за баница. Поръсват се с разтопено масло и малко сирене. Поставят се още две кори, които отново се намасляват и поръсват със сирене. Правят се 4 или 5 пласта с кори, като последния само се намаслява. Баницата се пече в загрята на 190 градуса фурна до зачервяване. През това време се разбъркват яйцата с прясното мляко. Баницата се залива с яйчната смес и се връща във фурната. Пече се до готовност. По желание може да се поръси с пудра захар.

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Еклери с пухкав крем

Когато видях тези еклери място не можех да си намеря, докато не ги приготвих. Досега не бях правила еклери, и винаги ми се е струвало трудно. Обаче се оказаха освен много вкусни и не толкова трудни за правене. И въпреки, че нямам все още шприц се получиха чудни еклери. Ето я и самата рецепта:

Еклери с пухкав крем

 

за еклерите:
1 ч.ч. брашно
100 гр олио
200 гр вода
4 яйца

за крема
1л прясно мляко
4 яйца
9 с.л. брашно
9 с.л. захар
2 пак ванилова захар

за карамелената заливка:
1 чаша захар
1/2 чаша прясно мляко
1/4 чаша масло


Слага се в съд на котлона водата и олиото. След като кипнат се изсипва брашното и се бърка, докато се получи гладко тесто. Ако се получат бучки, това не е проблем, защото после се разбиват с миксера. Оставя се сместа да се охлади малко, след това се разбърква с миксер и се прибавят яйцата едно по едно, докато се усвоят от тестото. Правят се купчинки с лъжица върху хартия за печене или се шприцоват. Пекат се в загрята на 200 градуса до готовност. След като се извадят от фурната могат да спаднат малко, което не проблем за пълненето им с крем.
Загрява се 700 мл прясно мляко. Яйцата се разбиват с миксер, постепенно към тях се добавят захарта, ваниловата захар и брашното. Прибавя се и останалото мляко. Към топлото прясно мляко се добавя яйчната смес и се разбърква до сваряването на крема. Още топъл крема се пълни с шприц с подходящ накрайник, или подходяща голяма чиста спринцовка. Еклерите се пълнят с крема. Карамелената заливка се приготвя, като се стопи захарта на котлона, прибавя се млякото и маслото. Оставя се малко да се сгъсти, и се поливат напълнените еклери. Много вкусно!

сряда, 11 февруари 2015 г.

Мамините гювечета

Едно любимо ястие от мамините рецепти, което винаги ми навява хубави и спокойни мисли. На мама гювечетата не са нещо особенно, но са онази комфортна храна, която стопля съзнанието. Ето я самата рецепта:

 Гювечета




1,5 кг свинско месо
1,5 кг картофи
2 глави лук
6 яйца
300 мл доматен сок
1 чаша вино
риган
сол
олио


Месото се нарязва на хапки и се поставя в тенжера с малко мазнина. Задушава се до готовност, и след като остане на мазнина се подправя със сол и риган. Обелва се лука и се нарязва на полумесеци, а картофите на кубчета. Овкусяват се със сол и риган. В шест гювечета се подреждат на дъното лука и картофите, разпределя се виното и доматения сок. Накрая се разделя месото по равно в гювечетата. Ако има нужда се добавя допълнително мазнина. Поставят се в студена фурна и се включва на 220 градуса. След завиране се намалява фурната на 200 градуса. Пече се 1,5-2 часа, като 10 минути преди готовност гювечетата се изваждат и се чуква по едно яйце вътре. Връщат се във фурната и се допичат. Много вкусни и лесни гювечета!

вторник, 10 февруари 2015 г.

Картофена супа със зелев сок



Видях тази рецепта в Ароматно в кулата на вещицата и много ми хареса идеята за топла, зимна и солено-кисела сгряваща супичка. Особенно подходяща е в момента, когато имам останал зелев сок, а зелето е свършило. Ето продуктите с които я приготвих аз:




1 стрък праз
4-5 картофа
2 шепи ориз
2 чаши зелев сок
червен пипер
черен пипер 
олио 




Нарязвам картофите на кубчета, а празът на ситно. В мазнина задушавам с малко вода празът, и когато омекне добавям картофите. Разбърквам няколко пъти и поръсвам с червен пипер. Преди да е прегорял пипера заливам с топла вода. Варя до омекване на картофите, прибавям измития ориз. Когато ориза омекне прибавям зелевия сок. Оставям да заври и опитвам супата, ако има нужда прибавям малко сол и черен пипер на вкус. Тази супа е хубава също на следващия ден, когато са се обединили всички вкусове и аромати.

понеделник, 9 февруари 2015 г.

Шоколадов сладкиш с майонеза




Незнам къде съм гледала толкова години, и не съм приготвила този чудесен, лесен и много шоколадов сладкиш. Мисля, че всички думи са излишни. Много лесна рецепта, която се помни наизуст. Ето я и нея:


 Шоколадов сладкиш с майонеза





1ч.ч. майонеза
1 ч.ч. вода
2 ч.ч. брашно
5 с.л. натурално какао
1 ч.ч. захар
1 опаковка бакпулвер

200 гр шоколад
100 гр масло
по желание кокосови стърготини
източник

Брашното, захарта и какаото се разбъркват в купа. Добавя се бакпулверът и отново се разбърква добре. Накрая се добавя майонезата и водата. Изпича се в загрята на 180 градуса фурна за 25 минути. Сладкиша трябва да остане сочен. След като се охлади сладкиша се поставя в подходяща чиния и се украсява с разтопените шоколад и масло. По желание може да се поръси с кокосови стърготини. Това е, лесно, вкусно, шоколадово!

неделя, 8 февруари 2015 г.

Боб чорба

Обикновенно приготвям бобената чорба постна, и ако някой има желание си я подправя с наденица. Но тя е достатъчно вкусна и така. Тази рецепта отново във времето съм я променила, и адаптирала към променящия ни се вкус. Ето какво ни е неоходимо:


Боб чорба


500 гр боб
1 глава лук
1 морков
1 чушка (при наличност)
200 мл доматен сок
червен пипер
брашно
джоджен
риган
олио
сол



Почиствам и измивам боба под течаща вода. Слагам го да се накисне от предната вечер, в тенжерата, в която ще се вари. След 10-12 часа е поел цялата вода.  Добавям още вода и когато заври я изхвърлям. Така правя с първите 3 води. След като изхвърля последната слагам в тенжерата олиото, наситения лук и морков. Варя до готовност и изваждам част от боба(за салата или разядка). При останалия боб добавям джоджена, ригана и доматения сок. Варя 10-15 минути и добавам размитото в малко вода (или предварително отделен изстинал бобен бульон) брашно и червен пипер. Овкусявам със сол. Оставям да заври, варя още 5 минути и махам от котлона. Ако остане от него на следващия ден е още по вкусена чорбата!

събота, 7 февруари 2015 г.

Печена пъстърва с топла картофена салата


Харесвам пастървата, защото е достъпна и вкусна. Приготвям я по много семпъл начин, но въпреки това става чудна. Особенно в комбинация с топлата ми картофена салата. Нищо особенно, само вкус и традиция. Ето как ги приготвям:


за рибата:
4 охладени пъстърви
1-2 лимона
олио
сол

за салатата:
картофи
лук
олио
оцет
сол


Първо беля картофите и ги слагам в тенжера да се сварят. През това време измивам пъстървите, слагам ги върху хартия за печене. Овкусявам със сол отвън и отвътре и поливам с олио. Режа лимона на резени и пъхвам по 2-3 парчета в коремната кухина. Слагам във фурната и пека до готовност. Варя картофите докато омекнат, след това изцеждам водата. Още докато са топли вадя един по един с лъжица в купа. Разчупвам с лъжица картофите, получава се нещо средно между картофена салата и пюре. Нарязвам лука на полумесеци(много красиво и вкусно се получава със зелен лук). Овкусявам салатата със сол, оцет и олио още докато е топла и сервирам веднага с пъстървата.

петък, 6 февруари 2015 г.

Пиле по китайски

Много любимо, много вкусно, бързо, и като изключим пърженето е чудесно. Старая се да не пържа и запържвам, както и да не готвя с много мазнина. Обаче с китайското не може да се случат нещата без пържене. Затова си го позволявам от време на време ;) . Ето и рецептата за моето китайско:


Пиле по китайски





1 бр пилешки гърди
1 червена чушки
1-2 шепи гъби
2  моркова
1  тиквичка
1 глава чесън
1  лук
соев сос
олио
сол


Първо се почистват и измиват всички зеленчуци. Чушката нарязвам на ленти, морковите на пръчици, лука разделям на люспи, след това нарязвам на 2-3 парчета. Изчиствам скилидките чесън и оставям цели. Тиквичките нарязвам на полукръгчета, гъбите на две или четири. Нарязвам пилешкото на хапки. Подготвям дълбок и широк съд за пърженето и добавям олио. Започвам да пържа пилето, когато е готово изваждам в йенска тенжерка. След това запържвам за кратко морковите, изваждам при пилето. Слагам тиквичката и само я обръщам няколко пъти, изваждам в йенската тенжерка. Поставям гъбите и запържвам до златисто(така ни харесват), отново вадя при готовите зеленчуци. Червената чушка, лука и чесъна поставям заедно. Разбърквам няколко пъти и вадя при готовите зеленчуци. Изцеждам събраната мазнина и посолявам съвсем леко. Връщам всички зеленчуци в съда за пържене, добавям соев сос и разбърквам 1-2 пъти. Сервирам топло само така, или в комбинация със сварен ориз. Много дълго за обяснение, но вкусно и лесно за изпълнение.

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Палачинки

Палачинките са една страхотна закуска за малки и големи. Вкъщи много ги обичаме и си ги хапваме с удоволствие. Когато бях малка моята баба правеше много вкусни палачинки, като стоеше край печката с часове, защото трябваше да приготви завидно количество. Първата никога не ставаше, но след това си хапвахме чудесно. А мама не можеше да прави палачинки, на нея обикновенно й се получаваха бъркани палачинки. И така бяха вкусни ;). Сега с новите технологии в готварските съдове сме късметлии, че можем да си приготвим палачинки, и първата също се получава. Ето и моята рецепта за палачинки:


Палачинки

 

2 яйца
300 мл. прясно мляко
150 мл вода
1 с. л. захар
1/2 ч. л сол
1/2 ч. л сода бикарбонат
брашно 
олио





В купа разбърквам яйцата със солта и захарта. Обикновенно разбивам с вилица, но може да се направи и с миксер. След това добавям прясното мляко и содата. Разбърквам хубаво, накрая добавям и водата. Постепенно добавям брашно, докато сместа ми хареса като гъстота. Ако съм сложила повече брашно, може да се сложи допълнително вода. Пека палачинките в тефлонов тиган, като слагам мазнина на първата палачинка. Ако има нужда, добавям и на някоя от следващите. Палачинките гарнирам с плодове, сирене и сладко. Приятен апетит!

сряда, 4 февруари 2015 г.

Студентска салата с цвекло

Преди много години в студентските ми си правихме една много вкусна и пивка салата от червено цвекло. До тогава не бях хапвала по никакъв начин червено цвекло. Тогава се влюбих в него и досега обичам да си го правя на салата или в сок. В много коментари съм чела, че мирише и има вкус на пръст, обаче аз никога не съм се замисляла за това, а сега като се замисля, не усещам такъв вкус. Цвеклото винаги си го избирам малко, не по голямо от юмрук, и винаги ми е ужасно вкусно. Много е важно и как ще се подправи и с какво ще се съчетае. Предлагам ви рецептата:


Студентска салата с цвекло

 

2 бр. средни глави цвекло
100 гр замразена царевица
150 гр лека майонеза
2 скилидки чесън
копър
сол на вкус


Цвеклото се бели, измива и настъргва на ренде. Царевицата се размразява и се изцежда от водата. Чесъна и копъра се почистват и наситняват. Всичко се смесва в купа, добавя се сол на вкус. Добавя се леката майонезата и се охлажда. И после се сяда на масата и се хапва с удоволствие!

вторник, 3 февруари 2015 г.

Домашна лека майонеза

Никога не бях се замисляла, че мога да си приготвя майонеза вкъщи. То аз и не употребявам особенно много, например 2-3 пъти годишно, основно за салати. Обаче когато ми попадна рецептата за домашна майонеза реших да опитам. Обикновенна майонеза с яйца, било цели или само жълтъци не бих се престрашила да опитам. Сурови яйца не употребявам, а още повече не бих дала на децата си. Затова за мен остана варианта за лека майонеза. И се започна едно правене - един път стане, следващия не, след това пак стане, после пак не става. Сега вече знам, че дори и да не ми се получи мога да си направя майонезен сладкиш, без да похабявам продуктите.Ето и рецептата:


Домашна лека майонеза

 




100 мл прясно мляко
200 мл олио
лимонов сок
сол


Много е важно продуктите да са на стайна температура. Ако млякото е било в хладилник се оставя поне един час извън него за да се стопли. Сипвам прясното мляко в тесен съд, този който си идва с пасатора. След това покривам и оставям на стайна температура един час, а най-добре и повече, например 2-3 часа. След това добавям олиото, като внимавам да не се смесят и да останат на пластове. В никъкъв случай не се разбърква. Точно преди разбиване слагам лимонов сок от около половин лимон, и кафена лъжичка сол. Обаче тези двете съставки е хубаво да се сложат на вкус. След това потапям пасатора, завъртам 30 секунди на дъното, докато се захване и внимателно издърпвам нагоре. Това е, лесно, вкусно, достъпно. И много по добро от това в магазина ;)

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Пържоли в зелев лист


Откакто видях снимката при Ина тези пържолки в зелев лист, реших че при първа възможност ще ги направя. И въобще не чаках дълго, следващия път в магазина взех едно голямо парче свински врат и започнах приготовленията. Обаче много бързах, а и имаше кой да ми се пречка в кухнята и забравих да овкуся пържолите. От това вкуса не пострада много, пък и моето кисело зеле беше много хубаво, и дори само така пак беше невероятно ароматно, крехко и вкусно. Ето как ги приготвих:


Пържоли в зелев лист




8 свински пържоли от врат (около 1.200 кг)
8 листа от кисело зеле
1/2 чаша зелева чорба
1/2 чаша вино
1/2 чаша вода
червен пипер
олио


Първо отделих големи листа от киселата зелка, след това им махнах твърдата част от жилката. Нарязах пържолите, защото месото ми беше цяло парче. Завих всяка пържолка в зелев лист като сърма. Наредих в огнеопорен съд и залях със зелевата чорба, водата и виното. Поръсих с червен пипер и залях с малко олио. Пекох два часа и половина на 220 градуса. Вкусотия!

неделя, 1 февруари 2015 г.

Неприлично вкусно шоколадово мляко с ориз


Когато прочетох при Мария за шоколадовото й мляко реших, че задължително ще го приготвя. Сега се чудя защо толкова се бавих. Уникално вкусно, чак неприлично! Първо нямах прясно мляко и изчаках да се сдобия, после все забравях да взема кокосови стърготини, че ми бяха свършили, и така до днес. Реших повече да не отлагам и направих десерта. Рецептата не съм променяла, направих я както я е написала Мария:


Шоколадово мляко с ориз

 

1 ч. ч. бял жасминов ориз
2 ч. ч. вода
2 ч. ч. прясно мляко
3 с. л. с връх захар
50 г. черен / млечен шоколад
50 г. бял шоколад
3 с. л. кокосови стърготини

Изплакнах ориза под течаща вода и го сложих с двете чаши вода на котлона. После видях, че Мария е сложила ориза в заврялата вода, обаче гледала, недогледала, чела недочела го сложих в студена вода. От това вкуса не пострада ;) .След като ориза се посвари добавих захарта и млякото, директно от хладилника. След като ориза се свари и пое млякото разделих на две. В едната част добавих черен шоколад, а в другата част бял шоколад и кокосови стърготини. И в този момент като се разнесе аромат на стопен шоколад, едвам разпределих смесите в няколко чашки. Снимах набързо и още топла, топла взех първата чашка. Много вкусно, умопомрачително и неприлично вкусно. Та така, може да се хапва и топло ;) .